За първите капуцини, които на 21 март 1841 г. дойдоха на българските земи във Филибе (днешен Пловдив) начело с отец Андреа Канова, четем в едно
от писмата му, изпратени до Конгрегацията за разпростанение на вярата.
До Негово Високопреосвещенство
кардинала на светата Конгрегация
за разпространението на вярата, Рим
Филипопол, 30 март 1841 г.
Ваше Високопреосвещенство,
Много съм щастлив, че мога да съобщя на Ваше Високопреосвещенство, че на 21 този месец всички с изключение на отец Коломбано, успешно пристигнахме във Филипопол. Отец Коломбано остана в Константинопол поради болест и ще отпътува когато се възстанови.
Местното население много се зарадва на нашето пристигане. Повечето дойдоха да ни посрещнат на един час път извън града. Останалите ни очакваха по протежението на пътя и почти всички ни придружиха до църквата, където беше изложено за обожаване Светото причастие.
На следващия ден беше отслужена тържествена литургия за благодарност към Всевишния за многото получени благодати. Църквата беше препълнена.
Колко голяма щеше да бъде моята и на другите утехата, ако бяхме способни да изразим чувствата си! Но трябваше да замълча в копнежа си да говоря. Въз основа на нашия прием и на начина, по който практикуват набожностите, за тези християни, може да се твърди, макар старият плам да е малко охладнял, че могат да станат много добри, ако за тях се положат грижи.
Оттук посетих останалите шест енории и разпределих отците Онуфриo и Венанцио
в тях.
Намерих църквите и жилищата на мисионерите в много окаяно състояние. При тази тъжна гледка не можах да сдържа сълзите си. Едната църква е покрита със слама, тя се руши и е много ниска, а другите далеч отстъпват на нашите обори. От тук пиша на посланика на Франция
да измоли от Великия господар ферман, да ги изградим малко по-добре. Ако успея да получа необходимото разрешение, ще пиша на Ваше Високопреосвещенство, за получаването на някаква парична помощ. Тези хора са толкова бедни, че не могат да помогнат за разходите.
В тези енории се намират многобройни книги на гръцки и турски граматики, книги
за ритуали, римски катехизиси, библии, книги по теология, така че светата Конгрегация, когато изпраща тук свои последователи или други мисионери, може да ги снабди с други книги. Единственият език, от който се нуждаят тези мисионери,
е българският. Трябва още да уведомя Ваше Високопреосвещенство, че тук има
и няколко сандъка оставени от отците лигуористи. Някои казват, че част от вещите, съдържащи се в тях, принадлежат на енорията, защото
са предоставени от светата Конгрегация чрез нунция на Виена, но прославената Конгрегация разполага с по-точна информация по този въпрос от монсеньор Moлайони, епископ на Никопол.
По време на посещението установих, че не се държи запалена лампата пред Светото причастие и разбрах, че не се отслужва mеssa pro populo (литургия за народа) през празничните дни. Когато попитах местните свещеници, те отговориха, че Свещената Конгрегация по обредите е освободила от това задължение бедната част на тези села. Тъй като тук не се води дневник моля Ваше Високопреосвещенство да ми каже как да постъпя.
(f. 758 r) Приемът, който ни даде достойният дон Карло Поотен, беше отличен. Той благоволи да дойде да ни посрещне доста извън града. Тримата възпитаници на Конгрегацията за разпространението на вярата също имаха добрината да ни посетят, въпреки че това беше доста трудно за тях, поради многото задължения, които имат по великденското време.
Заедно с моите събратя целувам с най-голяма почит края на свещената пурпурна дреха
и горещо се препоръчвам на Вашите пламенни молитви, от които много се нуждая.
Моля, предайте моите скромни поздрави на монсеньор Кадолини и на господин Aб. Мартучи. Моля ви още веднъж да простите моята прекомерна дързост, с която прилагам това писмо,
и което Ви моля да благоволите за изпратите до получателя му.
Приемете моите почитания и дълбоко уважение към Ваше Високопреосвещенство.
Ваш най-смирен и покорен слуга:
брат Андреа от Гаресио,
капуцин и настоятел, въпреки че е недостоен монах.
Източник: Scritture riferite nei Congressi: Bulgaria Vallachiia, vol. 11, f.758 – публикувано в:
A. Tarnovaliski, Msgr. Andreas Canova: Bulgariens erster Kapuzinermissionar– und Bischof
(1841-1866), Brixen/Bressanone 1968, s. 125-126 – превод на български език:
А. Търновалийски, Монсеньор Андреа Канова – първият капуцин, мисионер и епископ в България /1841-1866/, Пловдив 2025, с. 109-111.
