Пио
Св. Пио, Франческо Форджионе, се родил в Пиетрелчина, Италия, през 1887 година. На шестнадесет години встъпил в ордена на Малките братя капуцини като кандидат за свещеник. След като завършил следването си по теология, приел тайнството свещенство. Поради здравословни проблеми в продължение на няколко години пребивавал в семейната къща, където Бог го дарил с необикновени дарове на благодат. През 1916 година пристигнал в манастира в Сан Джовани Ротондо, където две години по-късно по време на молитва Господ в мистично преживяване начертал тялото му с белези на своето страдание. Стигматите носил в продължение на 50 години чак до смъртта си. Отслужване на Евхаристията и обожаване на Светото Причастие били за него извор за съединение с Христос и за ревност в апостолска дейност.
Бил духовен ръководител и ревностен изповедник, който се отличавал с издръжливост и голямо възлюбване на братята и сестрите, които са в изгнание. Организирал молитвени групи и съдействал за построяване на болница, на която дал името „Къща на облекчение в страданието”.
Своя преходен живот завършил на 23 септември 1968 година. Папа Йоан Павел II го канонизира през 2002 година.
свети отец пио и светата литургия
За да разберем поне малка част от тайната, която отец Пио преживява по време на Света литургия, е важно да знаем, че в годината, в която приема ръкоположението – 1910 година, той принася самия себе си в жертва (пожертва се) за „грешниците и бедните души в чистилището“. Малко хора знаят колко висока е цената и колко голяма е опасността от такова действие. Този, който взима такова решение, участва в жертвата на Спасителя, който жертва себе си за всекиго от нас! Който взима такова решение, е важно да прави това в съгласие с изповедник или с духовен водач (духовен баща). Свещениците, с голяма отговорност за поверените им души, с мъдрост и предпазливост могат да разрешат такъв обет.
На своята иконка, която отец Пио раздавал за спомен от първата отслужена литургия, написал собственоръчно: „Исусе, моят дъх и моят живот, който днес, треперейки Ти принасям в тайна на любовта, стори да бъде за света пътя, истината, живота; а за Тебе – свещеник свят, съвършена жертва“. Думите придобиват особено значение на 9 юни 1931 година, когато отец Пио могъл само да отслужва Света литургия в монашеския параклис, така наречения „оратириум“, в присъствието на само един министрант. Беше му забранено да отслужва литургията в присъствие на повече хора, до 15 юли 1933 година. Отслужването на литургията траело повече от 2 часа. И така продължило всяка сутрин!
В отслужваните от него литургии имало нещо изключително, което започнало да привлича все повече и повече хора в Сан Джовани Ротондо с единствената цел да присъстват на литургиите. Но трябва да се подчертае, че литургиите, отслужвани от отец Пио, по същността си с нищо не се различавали от Евхаристична жертва. Той бил верен на литургичните правила, не правел никакви експерименти, отслужвал по Тридентския канон. Хората винаги разбират как свещениците отслужват Светата жертва: дали бързат, или го правят бавно, дали внимателно казват молитвите, дали с голяма набожност, или не. Често свещениците можели да чуят от отец Пио думите: „Отслужвай литургията така, че все едно тя е твоята първа или последна литургия в живота!“, с подобни думи се обръщала към свещениците и света Майка Тереза от Калкута.
Отец Пио често казвал и това: „Гледаш свещеника, който отслужва Светата литургия, и веднага разбираш кой е той“. За отец Пио същността на Евхаристията била това: първият Свещеник е Христос, но там присъства и някой от свещениците, който дава нещо от себе си, много често нещо лично. Има голяма разлика между думите: „бях на литургията“ и „участвах в литургията“.
Светата евхаристия, преживявана от участниците, е отражение на връзката с Исус, отражение на любовта към Него, достигналата близост и посвещението, в което всеки е лично ангажиран. За отец Пио литургията била онзи момент, в който той навлизал изцяло и напълно. Тя изразявала цялата негова личност: неговата любов към Бог – разпнат, Бог – любов, Бог – жертва за греховете, Бог – спасител, Бог, който прави човека съпричастен на своето спасително дело.
Месата, която той отслужвал, свързвала целия му живот, живота му всеки ден – това не било допълнение или подправка на живота му: дългите години на медитация, които прекарвал в размисли върху Исусовите страдания, заедно със сълзите, които проливал, отвращението, което изпитвал от греха, любовта към Исус – жертва за грешниците и бедните души в чистилището, жертва за Църквата и за целия свят.
Трябва да се каже честно, че Бог действал по такъв начин в живота на отец Пио, че искал да го съедини със себе си, да го свърже със своето дело за спасение: постоянни борби със сатаната, тъмнините на вярата, постепенното участие в Страданието Господне, където връх станали стигматите. Въобще не е учудващо, че отслужването на Светата жертва било истинско преживяване на Страданието на Христа. Когато болен, измъчван и страдащ отивал бавно към олтара, изглеждало, че тръгва към Голгота. Хората отговаряли на неговите думи в хор, което било странно и изненадващо, тъй като в тези времена само министрантите водели диалог със свещеника по време на литургия. В това можело да се прочете желанието на хората да участват в обреда – а не само да бъдат неми свидетели; те имали нужда да бъдат участници! Как Ти участваш в литургия? Участваш ли или само да гледаш? Какво мислиш за тази най-голямата ценност, която имаме като Църква, как говориш за Евхаристията? Кога за последен път си чел някаква книжка, свързана с това най-свято тайнство? Моят духовен баща казва много точно: всяка година поне една книжка, свързана с Евхаристията, да прочетеш – за да не се превърне отслужването и участието в Литургия – в тази най-голяма тайна, в нещо обикновено.
В Сан Джовани Ротондо започнали да пристигат хора от цял свят, за да срещнат отец Пио. Най-лесният начин за такава среща било по времето, когато той отслужвал Светата литургия. Не им пречело, че Евхаристията била отслужвана толкова рано сутрин (започвал подготовката за литургия в 2.30, в църквата слизал в 4.00 часа), че била дълга (повече от два часа) – когато свършвала, хората искали тя да продължи още! Никой не се съмнявал, че по време на литургията отец Пио преживявал страданието Христово. Ние познаваме светците, стигматиците и такива хора, които в петъците или по време на Страстната седмица имали дарбата по един особен начин да преживяват Господното страдание. Например: Вероника Джиулияни, света Гема Джалиани, Тереса Неуман, Александра Мариа де Коста… но никой от тези светци не преживял такова нещо по време на Света литурия. Отец Пио, така смятам е единственият свещеник стигматик. Преживяването на страданието Господне по време на Светата литургия имало очевидна цел!
Трябва точно да се каже, че не литургията, отслужвана от отец Пио, се случвала изключителна тайна – но истинска тайна, каквато е всяка една литургия, в която участваме. Евхаристията е жертва, спомен за Христовия кръст, за Неговото страдание. Евхаристията е момент, когато Исус се жертва, отдавайки се на Отца за нас, вместо нас. Евхаристията е момент, когато Исус изцяло се дарява на нас като храна за вечен живот. Това е само опит за описание на това, което се случва. Евхаристията е стократно повече!
Хората, които участвали в литургиите, отслужвани от отец Пио, наблюдавайки го, започвали да разбират същността на месата. Това било най-важното. Когато помолили веднъж отец Пио да говори за значението на Евхаристията, той казал: „Деца мои, как да ви опиша това? Месата е безкрайна като Исус“. И добавил: „Светът би могъл да съществува без слънцето, но не е възможно да съществува без месата“.
Когато чета едно интервю, което направил с отец Пио един от журналистите във връзка точно с тази тема „Литургията”, веднага осъзнавам, че по време на Светата Меса, отец Пио:
-Поемал върху себе си греховете на хората, понеже те са част от Божията жертва.
-Най-много страдал по времето, когато отслужвал литургия, и главно по това време; страданията и болките в другите часове от деня били по-малки.
-Отслужвайки литургия, най-много страдал от консекрация до момента на причестяване.
-От началото до края на литургията чувствал бичуване, най-силно в момента на консекрация; също и коронясване.
-Много често на очите му се появявали сълзи.
-Моментът на приемане на Светото причастие било „външно и вътрешно милосърдие Божие. Всичко едновременно“. „Когато Исус идва, посещава не само душата, а цялата личност на човека.“ „Исус, в момента, когато човек Го приема в Светото Причастие, се наслаждава на личността му.“ „Моментът на приемането на Светото Причастие е моментът на съединението, както едно парче восък се стопява с друго парче восък и така стават неразделни.“ „Когато приемаш Светото причастие, моли се да бъдеш другият Исус, цял Исус, винаги Исус.“
– В момента на приемане на Светото причастие отец Пио преживявал мистична смърт, както от страдание, така и от любов.
– В момента на отслужване на литургия около олтара имало цяло небе, Дева Мария, ангелите, които възхваляват, обожават и обичат.
– Хората, участвайки в Светата литургия, нека да състрадават и обичат, като Дева Мария, като жените, стоящи под кръста, и както свети Иван по време на Тайната вечеря.
Това, което се случвало в душите на верните, които участвали в месата, отслужвана от отец Пио, е единствено делото на Светия Дух. Хората пристигали с любопитство – започвали да плачат като малки деца; невярващи получавали дара на вярата, тези, които не били в състояние да простят – прощавали на своите врагове, тези които не искали да променят своя живот – обръщали се. В толкова многобройни младежи: момчета и момичета, се раждало желание да отдадат своя живот за Господа, ставайки монахини, монаси, свещеници.
В литургията, отслужвана от отец Пио, бил забелязван Бог, човек можел да Го докосне. Ти, когато участваш в литургия в твоята енорийска църква, забелязваш ли присъстващият Исус, който страдал за тебе, умрял и възкръснал? Каква е твоята връзка с Бога се показва именно когато участваш в литургия. Твоето отношение към Исус показва как преживяваш период на ваканция, на отпуска – дали планираш почивка там, където можеш да участваш в литургия? Кога за последен път си приемал Светото Причастие? Исус много точно каза: „Който приема този Хляб, ще живее вечно!“. Искаш ли да живееш вечно в близостта до Бога?