Св. Франциск от Асизи, Йоан Бернардоне, е роден в Асизи в Италия през 1182 година. Като младенец в началото води безгрижен живот, но под влияние на Божията благодат решава да последва Христа по пътя на бедност, обръщане, молитва и смирение. Основава Орден на малките братя, после с помощта на св. Клара основава женски орден, наричан II Орден на Св. Франциск, а най-накрая за светските хора основава орден на покайващи се, наричан III Орден на Св. Франциск.
Ръководен от апостолска ревност и нужда да се споделя любовта на Бога с иноверците, през 1219 година пътува до Света Земя, лично разговаря за християнската вяра със султан Мелек-ел-Камел. Чрез примера на живота си и основаните от него ордени, Св. Франциск оказва огромно влияние на духовния и артистичен живот през Средновековието.
В края на живота си, по време на молитва на планина Алверня, Господ в мистично преживяване начертава тялото му с белезите на Своето страдание. Това се случва две години преди смъртта му. Оттогава и външно Св. Франциск е подобен на разпнатия Христос, своя Господ. Своят преходен живот завършва на 3 октомври 1226 година. Папа Григорий IX го канонизира през 1228 година.
