Флавиан Манкин Оfmcap
Роден на 11 ноември 1914 година в Генерал Николаево. При кръщението получава името Йосиф. Произхожда от дълбоко вярващо семейство с осем деца. От дете чувства призвание за свещенство. През 1927 година заедно с още трима кандидати заминава за Италия, където е приет в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол. Това се налага поради факта, че в България липсват необходимите структури за обучаване на кандидати за свещеници. На 17-годишна възраст (28.08.1931 г.) започва новициат в ордена на Малките братя капуцини в Клаузен. След това започва да следва философия и богословие. Полага вечни обети на 12 ноември 1935 година и получава свещеническо ръкоположение на 17 декември 1938 г. През 1939 година се завръща в България, където започва да изпълнява душепастирски задължения в Генерал Николаево, Пловдив и по-късно в Секирово. Грижи се за министрантите и младежта, организира енорийски хорове в Генерал Николаево и Секирово. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.
Флавиан става една от първите жертви и първият капуцин мъченик на следвоенния атеизъм в България. Един следобед, след една от своите проповеди към младежите в село Секирово, той е насилствено отвлечен, жестоко измъчван в милицията, а по-късно зверски убит през нощта на 22 срещу 23 октомври 1944 година. Загива заедно с двамата енориаши, които се обявяват в негова защита: Гено Буров и Рафаел Пеев. Тялото му не е намерено. Вероятно е било насечено и хвърлено в река Стряма. Властите не позволяват на роднините на мъчениците да търсят телата и да ги погребват.
Молитва за благодатта на беатифициране на раб божи Флавиан Манкин ofmcap:
О, Боже на вечната слава, Който прославяш тези, които те прославят,
прослави, молим Те, Твоя раб отец Флавиан, който ти служи с песен
и с мъченическа смърт отдаде живота си на Тебе, дарителя на всичко живо.
Нека чрез неговото застъпничество и ние някога да възпяваме Твоята вечна слава,
Който си самата Любов. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.
Фортунат Бакалски Оfmcap
Роден на 5 август 1916 година в Дуванли. При кръщението получава името Петър Иван. Свидетелството на живота и присъствието на капуцините в неговото село стават причина на единайсетгодишна възраст да започне обучение в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол. Отличава се със старание и набожност и изпъква с интелектуални дарби. На 9 септември 1931 г. влиза в капуцинския новициат в Клаузен. На 6 август, по време на следването по философия и богословие, полага вечни обети, а на 18 юли 1939 година получава свещеническо ръкоположение в катедралата в Пловдив. През 1939 – 1942 година следва в Папския Източен институт в Рим и завършва с докторат.
През Рождественския период на 1942 година се завръща окончателно в България. Пристига в София, където изпълнява много задължения, свързани с живота на капуцинската общност и апостолата сред католиците в столицата. Той е катехист, настоятел на монашеския дом и енорист.
През 1947 – 1949 година е редактор на вестник „Истина” и директор на издателството „Добрият печат”. Тази дейност приключва със засилването на репресиите на комунистическите власти срещу Църквата. Забранено е катехизирането на деца и младежи и дейността на ордените, разпоредено е във всеки брой на вестника да има статия в прослава на партията и новите промени на строя. В резултат на този натиск редакцията прекратява издаването на вестника. След известно време отец Фортунат е арестуван. Откаран е в софийския затвор, където е подложен на мъчения без съдебен процес. Умира през нощта на 1 септември 1952 година. Официалната причина за смъртта е тежко двустранно белодробно възпаление. Тялото му не е намерено. На 3 май 1985 г. е започнат процес за беатификацията на отец Фортунат.
Молитва за благодатта на беатифициране на раб божи Фортунат Бакалски Оfmcap:
Всемогъщи вечни Боже,
Който си влял гореща любов в сърцето на Твоя раб, свещеника Фортунат,
да може да защитава Твоята чест пред безбожниците,
молим Те, и ние чрез неговото застъпничество
никога да не угасим жара на любовта към Теб, нашия небесен Отец.
Чрез Христа, нашия Господ. Амин.