Мотото на тазгодишния юбилей е „Поклонници на надеждата“. Надеждата е Божия благодат и една от Божиите добродетели. Така получаваме дара на индулгенцията, като изпълняваме необходимите условия и получаваме опрощаване на наказанията за греховете или освобождаване от чистилището на конкретна душа, специално избрана от нас.
Трябва да бъдат изпълнени определени условия:
- Изисква се отсъствие на каквато и да е привързаност към греха, дори и той да е определен като прощален;
- Състояние на освещаваща благодат (т.е. без да се намираме в състояние на смъртен грях. Човек, който съзнава, че е извършил тежък грях, трябва да получи тайнството помирение, т.е. изповед);
- Поклонение;
- Да се каже Символа на вярата;
- Молитва според намеренията на Светия отец папата (Отче наш…, Радвай се… и Слава...) ;
- Участие в Светата Евхаристия или приемане на Светото Причастие.
Индулгенция и условия за получаване
Индулгенцията е опрощение пред Бога на временното наказание за греховете, чиято вина е вече заличена, опрощение, което добре разположеният вярващ получава при определени обстоятелства чрез действието на Църквата, която като разпоредител на изкуплението раздава и прилага чрез своята власт, съкровището на удовлетворенията на Христос и на светците. (Indulgentiarum doctrina)
Индулгенцията е частична или пълна според това дали освобождава частично или напълно от временното наказание за греха. Всеки вярващ може да получи индулгенции за себе си или да ги предостави за умрелите. (Indulgentiarum doctrina)
За да се разбере това учение и тази практика на Църквата, трябва да се има предвид, че последствията на греха са две. Тежкият грях ни лишава от общение с Бога и оттам той ни прави негодни да постигнем вечния живот. Лишаването от него се нарича „вечно наказание“ за греха. От друга страна, всеки грях, дори и простителен, създава порочна привързаност към творенията, която се нуждае от пречистване било тук на земята, било след смъртта, в състоянието, което се нарича Чистилище. Това пречистване освобождава от това, което се нарича „временно наказание“ за греха. Тези два вида наказание не трябва да се схващат като начин на отмъщение, наложено от Бога отвън, а като последици от самата природа на греха. Едно обръщане, породено от пламенно милосърдие, може да постигне пълно пречистване на грешника до такава степен, че да не подлежи повече на никакво наказание. (ККЦ 1472)
Индулгенцията се придобива чрез Църквата, която по силата на властта си да връзва и да развързва, дадена й от Исус Христос, се застъпва в полза на християнина и му отваря съкровището от заслугите на Христос и на светците, за да получи от Отца на милосърдието опрощението за временните наказания, дължащи се на неговите грехове. По този начин Църквата иска не само да помогне на този християнин, но също така да го подбуди към дела на благочестие, покаяние и милосърдие.
Тъй като починалите верни, отправили се по пътя на своето пречистване, са също членове на общението на светците, ние можем да им помогнем освен с всичко друго, като издействаме за тях индулгенции, така че починалите да бъдат освободени от временните наказания, които изтърпяват за своите грехове.
(ККЦ 1471-1479; Indulgentiarum doctrina)