Стъпки за получаване на индулгенция в годината на св. Франциск
(Дара на индулгенция можем да получим веднъж през деня за себе си или за една душа от чистилището, изпълнявайки всички изброени по-долу условия за същия ден)
- Благодатно състояние – наскоро направена изповед с получено опрощение за всички грехове.
- Откъсване от греха – отсъствие на каквато и да е привързаност към греха, дори и той да е определен като най-лекия.
- Приемане на Светото Причастие.
- Посещение на църква или параклис, който е поверен на грижите на някой от францисканските ордени, както и място за поклонение в която и да е част на света, посветено на св. Франциск или свързано с него по някаква причина. Престой за известно време в него в благочестиви размишления и поднасяне на молитви към Бог – така че, следвайки примера на св. Франциск, в сърцето да се родят чувства на християнска любов към ближния и искрени стремежи за хармония и мир между народите.
- Измолване на следните молитви, придружени с желание да се молим и за намеренията, в които се моли папата:
„Възрастните хора, болните и тези, които се грижат за тях, както и всички, които по сериозни причини не могат да напускат дома си, също могат да получат пълна индулгенция, при условие че се откажат от всеки грях и имат намерение да изпълнят обичайни условия веднага щом това стане възможно, ако се присъединят духовно към юбилейните чествания на Годината на св. Франциск, като принесат на милостивия Бог своите молитви, болки или страдания от собствения си живот.“
(Апостолическата пенитенциария, Декрет по повод осемстотингодишнината от смъртта на св. Франциск от Асизи, 10 януари 2026 г.)
Какво учи Църквата за индулгенцията?
Индулгенцията е опрощение пред Бога на временното наказание за греховете, чиято вина е вече заличена (чрез тайнството Изповед); опрощение, което добре разположеният вярващ получава при определени обстоятелства чрез действието на Църквата, която, като разпоредител на изкуплението, раздава и прилага чрез своята власт съкровището на удовлетворенията на Христос и на светците (Indulgentiarum doctrina).
Индулгенцията е частична или пълна според това дали освобождава частично, или напълно от временното наказание за греха. Всеки вярващ може да получи индулгенции за себе си или да ги предостави за умрелите (Indulgentiarum doctrina).
За да се разбере това учение и тази практика на Църквата, трябва да се има предвид, че последствията на греха са две. Тежкият грях ни лишава от общение с Бога и поради това ни прави негодни да постигнем вечния живот. Лишаването от него се нарича „вечно наказание“ за греха. От друга страна, всеки грях, дори и простителен, създава порочна привързаност към творенията, която се нуждае от пречистване, било тук на земята, било след смъртта, в състоянието, което се нарича чистилище. Това пречистване освобождава от това, което се нарича „временно наказание“ за греха. Тези два вида наказание не трябва да се схващат като начин на отмъщение, наложено от Бога отвън, а като последици от самата природа на греха. Едно обръщане, породено от пламенно милосърдие, може да постигне пълно пречистване на грешника до такава степен, че да не подлежи повече на никакво наказание (ККЦ 1472).
Индулгенцията се придобива чрез Църквата, която по силата на властта си да връзва и да развързва, дадена ѝ от Исус Христос, се застъпва в полза на християнина и му отваря съкровището от заслугите на Христос и на светците, за да получи от Отца на милосърдието опрощението за временните наказания, дължащи се на неговите грехове. По този начин Църквата иска не само да помогне на този християнин, но също така да го подбуди към дела на благочестие, покаяние и милосърдие.
Тъй като починалите верни, отправили се по пътя на своето пречистване, са също членове на общението на светците, ние можем да им помогнем освен с всичко друго, като издействаме за тях индулгенции, така че починалите да бъдат освободени от временните наказания, които изтърпяват за своите грехове (ККЦ 1471-1479; Indulgentiarum doctrina).