2026_decreto

Пазете паметта за нашия отец и брат Франциск от Асизи, за хвала и слава на Този, Който го направи велик между човеците и го прослави сред ангелите. Молете се за него, както и сам той ни помоли преди смъртта си, и се молете на него, за да направи Бог и нас причастни заедно с него на Своята свята благодат.[1]

Докато плодовете на благодатта от току-що приключилата Редовна юбилейна година 2025 са все още актуални и действащи — година, в която всички бяхме насърчени да станем поклонници на онази надежда, която не посрамя (срв. Рим. 5, 5), — към нея се прибавя, като нейно естествено продължение, нов повод за духовна радост и освещение: осемстотингодишнината от блажения преход на св. Франциск от Асизи от земния живот към небесното отечество (3 октомври 1226 г.).

През последните години и други значими юбилеи бяха посветени на личността и делото на Светеца от Асизи: осемстотингодишнината от пресъздаването на първите рождественски ясли в Гречо, от съчиняването на „Песен на тварите“ — химн на святата красота на Сътворението, — както и от отпечатването на светите стигмати, станало на планината Верна, сякаш нова Голгота, две години преди неговата смърт. Годината 2026 ще отбележи кулминацията и завършека на всички предходни чествания: тя ще бъде Година на св. Франциск от Асизи и всички ще бъдем призовани да станем светци в съвременността по примера на Серафичния патриарх.

Ако е дивно вярно, че „под небето няма друго име, на човеци дадено“ (Деян. 4, 12), освен това на Исус Христос, Изкупител на човечеството, то също тъй е изумително вярно, че между XII и XIII век — епоха на тъй наречени свещени войни, нравствена разпуснатост и погрешно разбирано религиозно усърдие — „ново слънце се роди“:[2] Франциск, който от син на богат търговец стана беден и смирен — истински alter Christus на земята — и даде на света осезаеми примери за евангелски живот и жива икона на християнско съвършенство. Нашето време не е много различно от онова, в което живя Франциск, и именно в тази светлина неговото учение днес изглежда още по-валидно и разбираемо. Когато християнската любов изстива, невежеството се разлива редом с нравствената поквара и онзи, който възхвалява

съгласието между народите, го прави повече от егоизъм, отколкото от искрен християнски дух; когато виртуалното надделява над реалното, социалните разпри и насилието се превръщат в част от всекидневието, а мирът с всеки изминал ден става все по-несигурен и далечен — нека тази Година на св. Франциск подтикне всички нас, всеки според своите възможности, да подражаваме на Бедняка от Асизи, да се оформяме, доколкото е възможно, по образеца на Христос и да не обезсилваме намеренията на току-що отминалата Свещена година: надеждата, която ни направи поклонници, нека сега се превърне в усърдие и плам на действена любов.

И именно в това искам да позная дали обичаш Господа и обичаш мен — Неговия и твой слуга, а именно — никога да не се намери на света нито един брат, който да е съгрешил, колкото е могъл да съгреши, и който, след като е срещнал твоя поглед, да си тръгне, без да получи твоето милосърдно опрощение, ако го поиска.[3]

С тези изключителни думи, предадени в прочутата Epistola ad quendam ministrum, св. Франциск от Асизи не само дарява утеха и наставления на един анонимен събрат, но преди всичко очертава и подчертава основополагащото понятие за милосърдието, с което неразривно са свързани опрощението и индулгенцията. И именно такова опрощение — добре познатото „Опрощение от Асизи“, или „Индулгенция от Порциункола“ — папа Хонорий III, по силата на изключителна привилегия, дарува пряко на Франциск за онези, които, след изповед и Причастие, посетят на 2 август една древна църквица край Асизи, издигната осемстотин години по-рано върху „малка частица земя“ (откъдето идва и името Порциункола).

Със същия щедър устрем и със същата радост, с които светецът, виждайки молитвата си чута от Наместника на Христос, изля тази светлина върху множеството, присъстващо на освещаването на Порциункола, когато възвести даруваната благодат, Негово Светейшество папа Лъв XIV, служител на нашата вяра и на нашата радост, постановява от 10 януари 2026 г., едновременно със закриването на Редовния юбилей, до 10 януари 2027 г. да бъде обявена специална Година на св. Франциск, през която всеки верен християнин, по примера на Светеца от Асизи, да стане сам образец на житейска святост и постоянен свидетел на мира.

За по-съвършено постигане на поставените цели Апостолическата пенитенциария, чрез настоящия декрет, издаден в съответствие с волята на Върховния понтифик, по повод Годината на св. Франциск, отпуска пълна индулгенция при обичайните условия (светотайнствена изповед, приемане на Светото причастие и молитва за намеренията на Светия отец), която може да бъде прилагана и като застъпническа помощ за душите в чистилището:

1) за членовете:

• на францисканските семейства от Първия, Втория и Третия орден — редовен и мирски;
• на институтите за богопосветен живот, обществата за апостолски живот и на обществените или частните сдружения на верни — мъжки и женски, — които спазват Правилото на св. Франциск или се вдъхновяват от неговата духовност, или по какъвто и да е начин продължават и съхраняват неговата харизма;

2) за всички верни без изключение,

които с душа, откъсната от греха, участват в Годината на св. Франциск, като посетят под формата на поклонение някоя францисканска манастирска църква или място за поклонение в която и да е част на света, посветено на св. Франциск или свързано с него по някаква причина, и там последват набожно юбилейните обреди, или прекарат поне подходящ период от време в благочестиви размишления, и възнесат молитви към Бога, та по примера на св. Франциск в сърцата им да покълнат чувства на християнска любов към ближния и истински обети за съгласие и мир между народите, като завършват с „Отче наш“, Символа на вярата и молитви към Блажената Дева Мария, св. Франциск от Асизи, св. Клара и всички светци от францисканското семейство.

Възрастните хора, болните и тези, които се грижат за тях, както и всички, които по сериозни причини не могат да напускат дома си, също могат да получат пълна индулгенция, при условие че се откажат от всеки грях и имат намерение да изпълнят трите обичайни условия веднага щом това стане възможно, ако се присъединят духовно към юбилейните чествания на Годината на св. Франциск, като принесат на милостивия Бог своите молитви, болки или страдания от собствения си живот.

За да се осъществи по-лесно тази възможност за получаване на божествената благодат чрез силата на ключовете на Църквата, тази Пенитенциария настоятелно призовава всички свещеници, редовни и мирски, които разполагат с необходимите правомощия, да се отзовават с готовност, великодушие и милосърдие за отслужване на тайнството на Помирението.

Настоящият декрет е валиден за Годината на св. Франциск. Независимо от всякакви разпоредби, които противоречат на това.

Дадено в Рим, от седалището на Апостолическата пенитенциария, на 10 януари 2026 г., в навечерието на празника Кръщение Господне.

L. + S.

Prot. N. 03069/2025-1360/25/I

[1] Lettera enciclica di Frate Elia, a tutte le Province dell’Ordine, sulla morte di San Francesco, 7 (FF 311); превод наш.

[2] Данте Алигиери, Божествена комедия, Народна култура, София 1975, прев. Иван Иванов и Любен Любенов, с. 334.

[3] Francesco d’Assisi, Lettera a un ministro, 7-8 (FF 235); превод наш.

⇑ начало