Писмо на Светия отец Лъв XIV до генералните министри на Конференцията на францисканското семейство по случай откриването на 800-годишнината от смъртта на св. Франциск от Асизи, 10.01.2026
До генералните министри на Конференцията на францисканското семейство
„Нашата сестра смърт“, възкликна св. Франциск на 3 октомври 1226 г. в Порциункола, докато я посрещаше като човек, най-накрая намерил мир. Изминаха осем века от смъртта на Бедняка от Асизи, който с изразителни букви написа словото на спасението на Христос в сърцата на хората от своето време.
Във връзка с важната 800-годишнина от неговия транзитус бих искал да се присъединя духовно към цялото францисканско семейство и към всички, които вземат участие във възпоменателните прояви, с надеждата, че посланието за мир ще намери дълбок отзвук в днешния ден на Църквата и обществото.
В началото на своя евангелски живот той чул призив: „Господ ми разкри така да поздравяваме хората: Господ да ти даде мир!“ [1]. С тези съществени думи той предава на своите братя и на всеки вярващ вътрешното удивление, което Евангелието е донесло в неговото съществуване: мирът е сборът от всички Божии блага, дар, който слиза свише. Каква илюзия би било да мислим, че можем да го изградим само с човешки сили! И все пак това е активен дар, който трябва да приемаме и да живеем всеки ден [2].
Това е същият поздрав, който възкръсналият Господ отправя към Своите ученици, уплашени и затворени в горницата, в пасхалната вечер: „Мир вам!“ [3]. Това не е форма на учтивост, а сигурно благовестие за победата на Христос над смъртта. Както гласът на ангелите в нощта на Рождество – „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ [4], – така и мирът, който Серафичния отец известява, е този, който Самият Христос е сторил да отекне между небето и земята.
В тази епоха, белязана от толкова много войни, които изглеждат безкрайни, от вътрешни и социални разделения, които създават недоверие и страх, той продължава да говори. Не защото предлага технически решения, а защото животът му показва истинския източник на мира.
Францисканското виждане за мира не се ограничава до отношенията между човеците, а обхваща цялото Творение. Франциск, който нарича слънцето „брат“ и Луната „сестра“, който разпознава във всяка твар отражение на божествената красота, ни напомня, че мирът трябва да се разпростре върху цялото семейство на Творението. Тази интуиция отеква с особена настойчивост в нашето време, когато общият ни дом е застрашен и страда от експлоатация. Мирът с Бога, мирът между човеците и с Творението са неразделни измерения на едно-единствено призвание към всеобщо помирение.
Скъпи братя, нека примерът и духовното наследство на този светец, силен във вярата, непоколебим в надеждата и пламенен в действената любов към ближния, да събуди у всички важността на това да се уповаваме на Господа, да се посветим на живот, верен на Евангелието, да приемаме и осветяваме с вяра и молитва всяка обстоятелство и действие в живота.
В тази благодатна година бих искал да ви предам една молитва, за да продължи св. Франциск от Асизи да вдъхва във всички нас съвършена радост и съгласие:
Св. Франциск, наш брат, ти, който преди осемстотин години
посрещна сестра смърт като омиротворен човек,
застъпвай се за нас пред Господа.
Ти в Разпнатия от „Сан Дамяно“ си разпознал истинския мир,
научи ни да търсим в Него извора на всяко помирение,
което руши всяка стена.
Ти, който разоръжен премина през линиите на войната
и неразбирателството,
дай ни смелост да изградим мостове
там, където светът издига граници.
В това време, белязано от конфликти и разделения,
застъпи се за нас, за да станем миротворци:
разоръжени и разоръжаващи свидетели на мира, който идва от Христос.
Амин.
С тези чувства изказвам искрени пожелания за всичко добро, особено за всички вас, които следвате харизмата на Бедняка от Асизи, и за всички, които по различни начини отбележат годишнината от неговия dies natalis, като от сърце ви изпращам желания апостолически благослов.
Ватикан, 7 януари 2026 г.
LEO PP. XIV
[00055-IT.01]
[B0027-XX.01]
______________
[1] Завещание. Продиктувано от Франциск малко преди смъртта му на 3 октомври 1226 г., в: Архим. проф. Георги Елдъров, Франциск Асизки. Житие по източниците му, Графимакс, София 2003, с. 92.
[2] Срв. Папа Лъв XIV, Обръщение към дипломатическия корпус, 16 май 2025 г.